Предизвикателството на Методът Монтесори

16b1ed89ea125a01724342a94b8be6bf

Докато повечето обкръжения тип „Монтесори среда” могат да бъдат открити в модерните училища, частни детски градини или други образователни институции в напредналите общества, има много начини за прилагането на тази философия и у дома.

Точно така възникват повечето предизвикателства. Имайки предвид, че крайната цел на всяко дете е независимост чрез развитие, родителите се опитват да адаптират своя дом така, че да улеснят постепенното придобиване на умения и знания, които ще помогнат на детето да функционира независимо и самостоятелно от възрастните.

Нека си припомним, че всяко дете се ражда с вътрешен водач, който насочва самостоятелното му формиране по най-добрия и естествен за него начин, възползвайки се оптимално от условията на заобикалящата го среда. Ето защо е трудно да се даде подходящо и еднозначно описание на „перфектната Монтесори среда”. Такава просто няма, както и няма двама еднакви души на този свят.

Ролята на родителя или на възпитателя е внимателно да наблюдава и, по възможност, да усъвършенства средата за обучение, съобразявайки се потребностите на наблюдаваното дете.

Имайки това предвид, очевидно е, че ние трябва да се стремим да осигурим възможности за нашите деца свободно да избират, действат, мислят и да изразяват себе си, без никаква принуда и дори наченки на господство. Много хора твърдят, че това е безотговорност в родителската грижа, която може да донесе катастрофални последици.

Но методът Монтесори не е насочен към избягването на родителската отговорност и грижа, дори напротив – той изисква повече внимание, наблюдение и съсредоточаване, т.е повече отговорност и грижи, но не в посока налагането на някакви ценности и модели на поведение, а в посока толерантност към различията на всяко дете, толерантност към неговия естествен стремеж към свобода и грижа чрез ненамеса върху изборите, които детето прави, а само в посока подобряване на условията и безопасността на най-подходящата за него среда.

В книгата си „Образованието за един нов свят” Мария Монтесори пише, че: „…когато говорим за „свободните деца”, ние имаме предвид не опасната свобода да правят каквото си пожелаят без надзора на своите родители и възпитатели, а следването на онази ръководна природа, която е най-мощна при децата в процеса на тяхното съзряване.“

Казано по друг начин, свободата не бива да се тълкува като свободия, а по-скоро като доверие – доверие в интуицията на децата за тяхното собствено израстване и съзряване, която е по-силна от тази при нас, възрастните, обременени от опита и знанието.

Статията взехме назаем от приятелите ни от „Къщата на Мая“
casadimaya.com/

Вашият коментар

Вашият e-mail няма да бъде публикуван или споделян.

Позволени HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>