Кога се развиват емоционалните умения при децата?

emphaty

 

Почти от раждането бебетата страдат, когато друго бебе плаче – реакция, която се смята за първи признаци на емпатия. Емпатията може да се определи като умение да се поставяме на мястото на другите и да се свързваме с емоциите, които те преживяват. Бебетата реагират на нещастието на другите, сякаш самите те го изпитват и започват да плачат. На около година децата започват да осъзнават, че някой друг страда, като още не са сигурни как да реагират. Интересен факт е, че малките деца се опитват да подражават на страдащия, за да разберат по-добре какво изпитва.

Това подражаване изчезва около третата година, когато децата осъзнават, че чуждата болка е различна от тяхната и се опитват да утешат страдащия. Може да му предложат играчка, да му донесат нещо или да извикат някой родител за помощ. Това е и момента, в който децата започват да се различават по своята чувствителност към страданието на другите. Разликата в емпатичната настройка идва от начина, по който родителите възпитават децата си.

Според изследванията децата показват повече емпатия, когато родителите им обръщат внимание за страданието, което причинява на другите тяхното поведение, като наблягат на чувствата, които изпитва другия човек ( тъга, гняв, раздразнение), вместо да оценяват поведението като лошо. Децата също така наблюдават и имитират реакциите на възрастните в различни ситуации на стрес и реакции към хора, изпаднали в беда.

За емоционалното здраве са важни малките повтарящи се моменти в общуването между родител и дете, тъй като те предават емоционалните уроци. Съществено за развитието на детето е то да разбира, че емоциите му се посрещат с емпатия, приемат се и се предизвикват ответна реакция. Това не значи да се съгласяваме винаги с детето и да изпълняваме всички негови желания. А означава да приемаме неговите емоции и потребности и правото му да ги преживява. Дори се смята, че тези моменти в ранна детска възраст оформят емоционалните очаквания към интимните партньори в бъдеще.

Емпатията към бебето може да е безмълвна, важно е майката да предаде на бебето, че знае какво чувства то. Ако то изписка от удоволствие, тя може да потвърди като го потупа, започне да гука или измени тона на гласа си. При това общуване майката показва, че се вълнува почти колкото детето. Това поведение успокоява детето, че има емоционална връзка между него и майката. Обратно ако майката не реагира емоционално и няма емоционална връзка, детето преживява силно безпокойство и стрес. Не е достатъчно само да се подражава на бебето, а да се изиграе неговата емоция.

Благодарение на емпатията, децата развиват усещане, че другите хора споделят чувствата им. Когато липсва емпатия към детето у него се появява силна тревога. Когато последователно родителя отказва емпатия към всяка емоция на детето, то спира да я изразява и дори да я изпитва. Така цели емоции изчезват от интимните отношения, тъй като в детството са били потискани. Децата стават пасивни или проявяват повече отрицателни емоции, ако на тях има повече отклик от родителите. Добрата новина е, че дисбаланса в емоционалното развитие може да се коригира от други връзки – с приятели, роднини, учители, терапевти.

Статията подготви: Мирослава Делчева, маг. фармацевт, хомеопат, част от екипа на Асоциацията на лекарите хомеопати. За връзка www.miradelcheva.com, mira@miradelcheva.com

Вашият коментар

Вашият e-mail няма да бъде публикуван или споделян.

Позволени HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>