Как да реагираме на детското отрицание?

kid-no

В периода между две и три години, много родители забелязват, че любимата дума на детето им е „не“. Не е чудно, че децата първо се научават да казват „не“, вместо „да“, тъй като това е думата, която най-често са чували от родителите си до този момент. 🙂 Ако през периода на прохождане на детето, ограничаваме своето „не“ към него, може би по-малко ще се противопоставя през детския пубертет.

Това е период на различни видове отричащо поведение – детето може да бяга от нас, когато го викаме, да рита, пищи, удря, да се дърпа, когато искаме да го накараме да направи нещо, или да изпада в истерична криза.

Как да реагирате в такива ситуации? Имайте предвид, че подсилените реакции имат склонност да се повтарят. Ако реагирате на отрицателното поведение на детето с гняв, несъзнателно засилвате негативизма и подтиквате детето към още повече такива прояви.

Как да избягвате подсилването? Добре е да правите разлика между истинското отрицателно поведение и словесния отказ. Например има ситуации, когато детето започва да прави това, което искате от него, да се облича или да се храни, но повтаря „не, не искам“. Това прилича на игра, детето знае, както трябва да направи, но иска да заяви себе си и да прояви неподчинение. Ако майката не разпознае, че това е игра и стане по-строга, това може да доведе до истинска криза.

При ситуация на истинско отричащо поведение, детето ще избяга или ще се съпротивлява физически на родителя, няма да иска да се облече или да остави играта и т.н. В такъв случай, ако това което следва, ще е приятно за детето, може да го използвате като аргумент.

Например искате да се облече, за да излезете навън да играе – „за да играеш навън, първо е нужно да се облечеш, нали обичаш да играеш навън, явно сега предпочиташ да си останеш вкъщи, така ли?“. Ако детето иска да излезе, най-вероятно ще започне да ви съдейства с обличането.

В ситуация, когато бързате за работа или за ангажимент и нямате време за преговори и спокойно изслушване, дори насила да облечете детето и да го принудите да излезе и да тръгне с вас, е добре да отразите негативните му чувства в този момент. „Знам, че си ядосан и не искаш да се обличаш, знам че ти е интересна играта и не искаш да я прекъснеш …“.

Важно е когато отказваме нещо, да го правим с любов и уважение към детето, запазвайки неговото достойнство. Можем да предложим на детето друга дейност, която ще му е забавна и приятна или да го гушнем, когато проявява негативни емоции.

Отразявайки чувствата на детето, родителите запазват неговото достойнство. По този начин, дори да не можем да дадем на детето това което иска, или да настояваме на своето, се грижим за емоционалното му здраве.

Вашият коментар

Вашият e-mail няма да бъде публикуван или споделян.

Позволени HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>