Границите и детския пубертет

kid-balloons

Периода между втората и третата година на детето е важен, за да открие то своята индивидуалност, дълбоко усещане за това което е, както и да се научи да се съобразява и с очакванията на околните, най-вече на родителите. Това е период, в който детето открито се противопоставя на родителите и на много предизвикателства, но е важен етап за детето за да премине от бебешка в детска възраст.

В този етап, двете крайности на родителско поведение не са препоръчителни. Ако родителите са много строги, и изискват пълно подчинение, детето става много пасивно и послушно. Важно е децата да преминат през този стадий на противопоставяне, но много родители не го позволяват. За родителя може да е по-лесно, когато детето е мило и послушно, но това не му помага понататък в живота.

Такива деца отглеждани със строг контрол, след това в детската градина са по-пасивни и затворени, не общуват толкова с другите деца. В дългосрочен план могат да останат нерешителни, стеснителни и неспособни да изразяват емоциите си.

Не всички деца при строг контрол от родителите, са толкова покорни. Някой от тях се противопоставят по-яростно и се борят докрай, периода на детския пубертет минава в непрекъснати борби между волята на детето и на родителите. Възможно е дори външно детето да се подчинява, вътрешно да трупа гняв и враждебност, които да изразява когато не го гледат – да счупи нещо, да удари сестра си/братчето или друго разрушително действие.

Друга крайност е майката да отстъпва на всички изисквания на детето и да разширява границите на позволеното. По този начин детето има последната дума и се разменят ролите, детето командва, а родителите изпълняват. Така когато детето отиде в детската градина ще е му е много трудно да спазва правилата и границите, които му се поставят от учителя и другите деца. В дългосрочен план то може да продължи да се противопоставя, да иска да променя средата и да му е по-трудно да се впише.

Важно е родителите в периода между две и три години, да правят разлика между действията и чувствата на детето. Действията са външното поведение на детето – може да хвърля пясък, да хапе или нещо друго, докато чувствата са вътрешни усещания – то може да е ядосано, щастливо, да се страхува, да се срамува или да се радва.

Важно е да правите разлика между действия и чувства, защото детето може да се научи с ваша помощ да контролира действията си, но за чувствата е по-трудно. Чувствата го обхващат спонтанно, естествено е детето да се гневи, или да е разочаровано, идеята е да го научим да не изразява емоциите си с разрушителни действия.

В периода на детския пубертет, родителя е важно да очертае разумни граници пред поведението на детето, като за това няма правила. Границите зависят от личността на родителите и стила им на живот. Винаги се питайте – какво значение ще има да прави това или онова и не си хабете времето и спокойствието заради излишни забрани. За едно двегодишно дете така или иначе има предостатъчно неща, които са опасни и забранени, така че не си усложнявайте живота за всяка дреболия.

 

Статията подготви: Мирослава Делчева, маг. фармацевт, хомеопат, част от екипа на Асоциацията на лекарите хомеопати. За връзка www.miradelcheva.com, mira@miradelcheva.com

Вашият коментар

Вашият e-mail няма да бъде публикуван или споделян.

Позволени HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>